Лейф Уве Андснес изследва вдъхновението на Моцарт през 1785 година
Най-новият звукозаписен проект на норвежкия пианист със международна популярност Лейв Уве Андснес включва музика от Волфганг Амадеус Моцарт, записана в партньорство с камерния оркестър “Малер ”, който той дирижира от пианото.
Озаглавен е. Това е първата част от двоен албум, който се концентрира върху произведения на композитора от две значими за него години – 1785 и 1786. Тогава той към този момент е във Виена като свободен актьор и композитор, и е в навечерието на своя най-продуктивен интервал.
Сред многочислените произведения на Моцарт Андснес се стопира на трите му забележителни клавирни концерта 20-и, 21-ви и 22-ри, Клавирен квартет в сол минор, Масонска погребална музика и Фантазия в до минор за соло пиано.
В диалог с журналиста Хюго Шърли за влиятелното английско списание “Грамофон ” Андснес споделя:
„ Има такова развиване в тези концерти, че бихте помислили, че композиторът ще се нуждае от 15 или 20 години, с цел да го реализира. Но Моцарт прави това единствено в границите на три. Всички тези творби са гениални, несъмнено, само че тук той прави и нещо революционно - отделя солиста от оркестъра доста повече. Това може би даже слага основите на сантименталните концерти, където пианистът има някаква героична роля “.
Компактдискът “Импулсът Моцарт 1785 ” е продължение на работата на Лейф Уве Андснес с камерния оркестър “Малер ” по интеграла “Бетовен ” – извънредно сполучлив план, сбъднат в интервала 2012 – 2015 година
Този път обаче записите в този момент са били същинско предизвикателство, тъй като са белязани от пандемията от Ковид-19. Преди началото й са останали незаписани трите клавирни концерта. Все отново музикантите съумяват да репетират в Щатсопер – Берлин, спазвайки отдалеченост, а през ноември 2020 година реализират записите в Концертхаус – Берлин.
“Ние седим на сцената като че ли свирим симфония на Брукнер! Но и в това има обаяние и човек привиква ”, споделя Андснес в същото изявление.
Албумът стартира с Концерт за пиано №20 в ре минор - творбата, което Андснес познава може би най-добре и към което 50-годишният актьор има специфичен сантимент. Това е творбата, с която той дебютира с оркестър на 14-годишна възраст и която записва през 2007 година с Норвежкия камерен оркестър. А каденцата, която избира за 21-я концерт, е на пианиста Дино Липати, който Андснес дефинира като собствен кумир.
Озаглавен е. Това е първата част от двоен албум, който се концентрира върху произведения на композитора от две значими за него години – 1785 и 1786. Тогава той към този момент е във Виена като свободен актьор и композитор, и е в навечерието на своя най-продуктивен интервал.
Сред многочислените произведения на Моцарт Андснес се стопира на трите му забележителни клавирни концерта 20-и, 21-ви и 22-ри, Клавирен квартет в сол минор, Масонска погребална музика и Фантазия в до минор за соло пиано.
В диалог с журналиста Хюго Шърли за влиятелното английско списание “Грамофон ” Андснес споделя:
„ Има такова развиване в тези концерти, че бихте помислили, че композиторът ще се нуждае от 15 или 20 години, с цел да го реализира. Но Моцарт прави това единствено в границите на три. Всички тези творби са гениални, несъмнено, само че тук той прави и нещо революционно - отделя солиста от оркестъра доста повече. Това може би даже слага основите на сантименталните концерти, където пианистът има някаква героична роля “.
Компактдискът “Импулсът Моцарт 1785 ” е продължение на работата на Лейф Уве Андснес с камерния оркестър “Малер ” по интеграла “Бетовен ” – извънредно сполучлив план, сбъднат в интервала 2012 – 2015 година
Този път обаче записите в този момент са били същинско предизвикателство, тъй като са белязани от пандемията от Ковид-19. Преди началото й са останали незаписани трите клавирни концерта. Все отново музикантите съумяват да репетират в Щатсопер – Берлин, спазвайки отдалеченост, а през ноември 2020 година реализират записите в Концертхаус – Берлин.
“Ние седим на сцената като че ли свирим симфония на Брукнер! Но и в това има обаяние и човек привиква ”, споделя Андснес в същото изявление.
Албумът стартира с Концерт за пиано №20 в ре минор - творбата, което Андснес познава може би най-добре и към което 50-годишният актьор има специфичен сантимент. Това е творбата, с която той дебютира с оркестър на 14-годишна възраст и която записва през 2007 година с Норвежкия камерен оркестър. А каденцата, която избира за 21-я концерт, е на пианиста Дино Липати, който Андснес дефинира като собствен кумир.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ